Следващият път, когато си ударите палеца с чук или си нараните главата докато слизате от колата, си направете следния експеримент. Опитайте се да наблюдавате експлозията от усещания, стонове, възклицания и движения на тялото, които ще последват. Ако започнете да наблюдавате съзнателно какво се случва, ще забележите, че ще престанете да псувате и да стенете и че движенията ви ще се забавят. Наблюдавайте и какво се случва с удареното място, дали пулсира, щипе, пронизва, боли и всичко друго, което можете да забележите.
Ако решите да направите този експеримент и концентрацията ви е силна, може да забележите един спокоен център в себе си, от който наблюдавате разгръщането на целия епизод. Може да се усетите като страничен наблюдател на това, което изживявате, че вие не сте вашата болка или че дори не става дума за болка, а за интензивно усещане, което не може да се опише с думи. Може би ще усетите, че вашето осъзнаване за болката не е изпитало болка, а е било като убежище.
Да си нараните палеца или друга част от тялото води до незабавно интензивно усещане. Използваме термина остра болка, за да опишем внезапна болка. Тя или си отива от само себе си, или ни принуждава да вземем някакви мерки, като да потърсим медицинска помощ. Ако се опитате да сте съзнателни в подобни моменти, ще откриете, че начинът, по който се свързвате с усещанията си, води до голяма разлика в количеството болка, която ще изпитате, както и в степента на страдание. Това ще повлияе и върху емоциите и поведението ви.
От гледна точка на здравето и медицината, хроничната болка е много по-упорит проблем от острата болка. Под хронична болка разбираме болка, която продължава дълго време и която не се облекчава лесно. Тя може да е постоянна или да идва и да си отива. Може да варира по интензивност от непоносима до тъпа и неприятна.
Медицината се справя с острите болки много по-добре, отколкото с хроничните. Причината за една остра болка обикновено се идентифицира бързо и се третира, което я премахва. Но понякога болката упорства и не се поддава на стандартните методи, а нейната причина може да не бъде открита. В статията става въпрос най-вече за хроничните болки и за конкретните начини, по които можем да използваме съзнателността, за да се сприятелим с тях, да изследваме възможности да изградим една по-мъдра връзка.
Важно е да подчертаем, че ако имате някакви оплаквания или болки е добре да се консултирате с лекар. Да се вслушвате в своята болка означава да правите интелигентни избори, които включват адекватна специализирана помощ. Медитациите и съзнателността допълват лечението, а не го заместват.
Болката сама по себе си не е нещо лошо. Тя е един от най-важните вестоносци на тялото. Ако не изпитвахте болка щяхте сериозно да навредите на тялото си като докоснете горещ котлон, дори без да го осъзнавате. Острата болка ни казва, че трябва незабавно да насочим вниманието си и да оправим нещата. Това е здравословна алармена реакция. Болката незабавно привлича вниманието ни, защото е много интензивна. Тя всъщност е много ефективен учител. Но ако попитате повечето хора, те биха казали, че болката е нещо лошо.
Като общество ние се опитваме да избягваме болката, дори самата мисъл за болка и дискомфорт. Но избягването на болката може да бъде пречка да се научим как да живеем със състояние на хронична болка.
Избягването на болката е всъщност неуместно избягване на страданието. Има разлика между болка и страдание. Болката е естествена част от живота. Страданието е една от възможните реакции към болката. Страданието може да произтича от физическа или емоционална болка. То включва нашите мисли и чувства и смисъла, който те придават на нашето преживяване. Страданието също е напълно естествено, а понякога и неизбежно. Но е важно да помним, че страданието е само една от възможните реакции към болката. Така че не самата болка, а начинът, по който я разглеждаме и по който реагираме, определя количеството страдание, което ще изживеем. Най-много ни е страх от страданието, не от болката.
Никой не иска да живее с хронична болка. Подобно състояние може да бъде инвалидизиращо. Може да разрушава човек малко по малко и да го направи раздразнителен, депресиран, самосъжаляващ се и изпитващ безпомощност и отчаяние. Освен това терапиите за хронична болка обикновено са с частичен успех. На много хора им се казва, че трябва да се научат да живеят с болката. Но много често не ги учат как да го направят. Ако ви кажат, че трябва да се научите да живеете с болката, това не би трябвало да е краят на пътя – трябва да бъде началото.
Когато има проблем с една машина, откриваме какъв е проблемът и го “поправяме”. Но тялото не е машина. Един от проблемите с хроничните болки е, че много често не е ясно какво точно ги причинява. Освен това болката не е само “проблем на тялото”, но и на цялата система. Тази перспектива открива пътя на много различни начини, при които може да се използва ума, за да се повлияе върху усещането на болка. Медитацията може да е от голяма помощ, когато се учим да живеем с болка.
Някои хора не разбират защо ги учим да присъстват със своята болка, когато те просто я мразят и искат тя да си отиде. Една от причините е, че понякога просто не можем да я игнорираме или не можем да се разсейваме. В подобни моменти е полезно да разполагаме и с други опции. Няколко класически експеримента при остра болка показват, че да се настроим на вълната на усещанията е по-ефективен начин да намалим нивото на болката, която преживяваме, когато болката е интензивна и продължителна, отколкото ако се опитваме да се разсеем. Ако наблюдавате усещанията си съзнателно, може да стигнете до прозрения и до нови разбирания за себе си и за своето тяло, което с разсейване или бягство е невъзможно. Разбирането и прозренията са изключително важна част от процеса на приемане на вашето състояние и в действителност да се научите как да живеете с него, а не само да го търпите.
На първо място трябва да си обещаете да практикувате медитация всеки ден (или поне 6 пъти в седмицата), каквото и да се случи, сякаш животът ви зависи от това. Най-добре е да започнете с медитация скенер на тялото. Трябва да си наложите да практикувате дори когато нямате желание или не отчитате прогрес. Не мислете за себе си като за “пациент с хронични болки”. Вие сте цялостна личност, която е изправена пред и работи със състояние на хронична болка – по най-интелигентния възможен начин, с цел да подобри качеството си на живот и благоденствието си. Не забравяйте да адресирате и другите си житейски проблеми. Не спирайте да си напомняте, особено ако се чувствате обезкуражени или депресирани, че все още можете да изпитвате радост и удоволствие от живота.
Не си поставяйте като незабавна цел болката да изчезне напълно. Тя може да изчезва на моменти или да утихва и да стане по-поносима. Това, което ще се случи, зависи от много различни причини, като само някои от тях са под ваш потенциален контрол.
Ежедневната ви медитативна практика ще бъде вашата лаборатория за работа с болката. Способността ви да повлиявате усещането си за болка и здравословната ви връзка с нея ще нарастне от практикуването на скенера на тялото, седящата медитация, йога (ако състоянието ви го позволява) и от съзнателността, с която живеете всеки момент и ден след ден.
По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn
