Гневът е силно чувство, за което винаги можем да намерим оправдание. Нашето Аз отива на първо място, чувстваме се използвани или онеправдани и искаме да се защитим. Но за гнева, оставен без контрол, и ние, и другите винаги плащаме висока цена.

…Виждам тоталното отчаяние и негласна молба в очите на дъщеря ми, когато една неделна сутрин пътуваме към дома на нейна приятелка, която закъснява за срещата. Чувствам раздразнение и гняв и дъщеря ми се опасява, че ще направя сцена и ще я злепоставя. В този момент обаче аз съм прекалено разстроен и се чувствам използван от приятелката й и чувствата и доверието на дъщеря ми минават на втори план.

Уверявам я, че няма да направя сцена, но искам да защитя позицията си. В крайна сметка когато пристигаме ни се налага да почакаме учудващо кратко време и всичко отшумява безболезнено…

Всичко отшумява освен в съзнанието ми. Все още помня и надявам се винаги ще помня израза на лицето на дъщеря ми, който не успях да разчета достатъчно бързо. Ако го бях направил, гневът ми щеше да отшуми за миг.

Плащаме солена цена за ограничената перспектива “да сме прави”. Моето мимолетно настроение е много по-маловажно за мен от доверието на дъщеря ми. Но в онзи момент гневът помете всичко. Без съзнателност и грижа подобни дребни чувства могат да доминират момента. Въпреки че може да е неприятно, трябва да признаем, че прекалено често си позволяваме да сме ядосани и по този начин да нараняваме другите.

 

По Wherever You Go, There You Are, Jon Kabat-Zinn