Не-правенето не означава да не правиш нищо. Двете неща не могат да са по-различни едно от друго. При не-правенето имаме съзнателност и намерение, които са ключови.

Не-правенето има два аспекта – външен и вътрешен. Външният изиска въздържане от външна активност, от правенето на нещо. Вътрешният включва усилие без усилие. Медитацията изисква да отделим време, в което съзнателно да спрем всяка външна активност с единствената цел да присъстваме във всеки един момент. Подобни моменти са може би най-големият подарък, който можем да си направим.

Нашата култура става все по-подобна на западната, която поставя голям акцент върху правенето, непрекъснатото движение и прогреса. И все по-малко цени съзерцанието и липсата на обвързаност с крайния резултат, различен от удоволствивето просто да бъдеш.

Въпросът е много парадоксален. Единственият начин да създадеш нещо истински значимо е когато усилието ти идва от не-правене и ако спреш да се тревожиш за крайния резултат. Когато Аз-а и алчността застанат между теб и работата ти, тя става по някакъв начин пристрастна, нечиста и не напълно удовлетворяваща, дори да е добра. Добрите учени познават това състояние на ума и се пазят от него, защото то пречи на творческия процес и на умението да се виждат ясно връзките между нещата.

Не-правенето може да се случи и по време на някаква дейност, и в тишина. Вътрешната тишина на правещия се слива в външната активност. Усилие без усилие. Нищо не е насилено. Не-правенето е крайъгълният камък на майсторството във всяка една сфера.

Ако се будиш рано сутрин опитай да излезеш навън и да наблюдаваш – съзнателно и с внимание. Вгледай се в луната, в звездите, в изгрева. Почувствай въздуха, студа или топлината – отново съзнателно и с чисто внимание. Осъзнай, че светът около теб спи. Почерпи сили от спокойствието и тишината наоколо.

След това можеш да направиш кратка медитация – седнал или легнал. Нека това е твоето време на бъдене, а не на правене. Просто дишай и присъствай. Без да добавяш нищо, без да махаш нищо, казвайки си: “Това е то.”

По Wherever You Go, There You Are, Jon Kabat-Zinn