Всеки ден се изкушаваме да правим все повече и повече, запълвайки минутите и секундите с наглед полезни неща. Това е като импулс, на който се изисква много енергия, за да устоим. А него не го интересува от какво се храни, стига да се храни с нещо. Това “нещо” всъщност е нашето време, нашето внимание, предназначено за нас и за важните хора и неща в живота ни.

За да противодействаш на този импулс, може да започнеш да практикуваш търсена простота, която те подхранва на едно по-дълбоко ниво. Тя означава съзнателно да правиш само едно нещо и да присъстваш изцяло за него. Денят ти предлага много възможности за практика – вечеря със семейството, разходка или разговор с детето, среща със стар приятел… Търсената простота означава в един ден да посетиш по-малко места вместо повече, да видиш по-малко неща, за да видиш повече, да правиш по-малко неща, за да направиш повече и да получиш по-малко, за да имаш повече. Не всеки от нас с всички роли, които играем – на партньор, майка/баща, син/дъщеря и на работещ човек – може да си позволи да се оттегли от света и да се радва на съвършената простота. Но всеки от нас при желание може да я търси и намира в малките неща в живота си.

Първото условие е да забавиш ритъма. Да избереш да бъдеш с детето си, вместо да се обадиш на някого, на когото трябва; да устоиш на импулсивното желание да си купиш нещо; да игнорираш посланията на телевизията са все начини да имаш повече простота в живота си. Други такива са да прекараш вечерта у дома като гледаш филм или почетеш книга, да поговориш с близък човек, да се разходиш или да погледаш луната.

Второто условие е да се научиш да казваш “не”. Никога не би могъл да прекалиш с “не”-тата. Това изисква сурова дисциплина и винаги си струва. Естествено, има нужди и възможности, на които трябва да откликнем. Именно затова търсената простота изисква деликатен баланс. Но когато се стремиш към простота, обикновено започваш да отделяш зърното от плявата, ставаш съзнателен за същностните си потребности и за сложните взаимовръзки, които съществуват в света. Не можем да контролираме всичко, но в стремежа си към повече простота се докосваме до свободата и до дълбоката истина, че по-малко всъщност е повече.