Облекчаването на симптоми от разнообразен вид е индустрия за милиарди долари. И най-безобидното кихане, главоболие или стомашно неразположение кара хората да търсят хапче или да ходят до аптеката за нещо магическо, което “да го махне”. Но проблемът с тази масова употреба на лекарства е, че дълбоките проблеми, които пораждат симптомите, могат така и да не бъдат открити, просто защото временно сме облекчили неразположението.
Тази практика на търсене на лекарство за незабавно премахване на симптомите отразява едно широко разпространено схващане, че симптомите са неудобни, безполезни заплахи на способността ни да живеем живота си, както бихме искали и че трябва да бъдат потискани или елиминирани винаги, когато това е възможно. Проблемът с това разбиране е, че това, което наричаме симптоми, обикновено е начинът, по който тялото ни се опитва да ни каже, че нещо е извън баланс. Те са обратна връзка за някакъв вид нарушена регулация. Ако игнорираме съобщенията или, още по-лошо, ако ги потиснем, може само да доведе до по-сериозни симптоми и по-сериозни проблеми по-късно. Освен това човекът, който го прави, не се учи как да слуша тялото си и да му вярва.
На нашите курсове за намаляване на стреса хората идват с много симптоми, като средният им брой е 22. С течение на времето голямата част от хората отчитат значително намаляване на симптоматиката. Една от вероятните причини за това е, че те са предизвикани да направят нещо за себе си и за подобряването на своето здраве. Това е съществена разлика с пасивната роля, в която ни поставя системата на здравеопазване.
В нашата програма рядко се фокусираме върху симптомите. Като избираме да се фокусираме върху това, което е “наред” с хората, отколкото върху това, което не е, без да го отричаме, можем да излезем извън орбитата на оплакванията и тревогите и да стигнем до същността на нещата, а именно как хората могат да усетят собствената си цялостност такава, каквато е, сега.
Вместо да дискутираме симптомите като болежки и да мислим как да се отървем от тях, когато решим да се фокусираме върху тях се опитваме да се свържем с реалното преживяване на самите симптоми, в моментите когато те доминират тялото и ума ни. Правим го по определен начин, който може да бъде наречен мъдро внимание. Мъдрото внимание означава да разглеждаме симптомите и реакциите си към тях със стабилността, спокойствието и яснотата на съзнателността и да не приемаме лично събития и обстоятелства, които не са насочени срещу нас.
Пътят на съзнателността е да се приемем веднага, такива, каквито сме, със симптоми или без, с болка или без, със страх или без. Вместо да отхвърляме преживяванията си, да се запитаме: “Какво ми казва този симптом, какво ми казва за тялото и ума ми сега?” Да си позволим дори за момент да потънем изцяло в усещанията на симптома. Това изисква смелост, особено ако симптомът включва болка, хронична болест или страх от смъртта. Можем ли метафорично да опънем червения килим за това, което е тук, просто защото то вече е тук, да го погледнем или още по-добре да си позволим да преживеем това, което имаме, в подобни моменти?
Ако започнем да експериментираме по този начин, може да осъзнаем и емоциите, които изпитваме към симптома или ситуацията, в която се намираме. Те може да са гняв, отхвърляне, страх, отчаяние, бягство, наблюдаваме каквото и да се появи, колкото се може по-безпристрастно. Защо? По никаква друга причина, освен че то вече е тук. За да се придвижим към по-високи нива на здраве и благоденствие, трябва да започнем от там, където се намираме, не където бихме искали да бъдем. Движението към по-добро здраве не е възможно заради сега, заради там, където сме. Сега е началото на всички бъдещи възможности.
В тази светлина симптомите на болест и дистрес, както и чувствата ви към тях, могат да се разглеждат като вестоносци, носещи важна информация за за тялото и ума ви. Да убиете вестоносците и да отричате посланието им или да се бунтувате срещу него не са интелигентни начини да оздравеете. Това, което не искаме, е да игнорираме или да нарушим важни връзки, които са част от системи за обратна връзка и за възстановяване на саморегулацията и баланса. Истинското предизвикателство, когато имаме някакви симптоми, е да видим дали можем да чуем посланието им и да го приемем сериозно, т.е., да осъществим връзката напълно.
Друг важен момент е как сме свикнали да говорим за симптомите си. Например, дали казваме “имам главоболие”, “имам настинка”, “имам температура”, вместо по-точното “тялото ми е с главоболие”, “с настинка”, “с температура”. За да можем да чуем по-добре посланието на всеки симптом, неоцветен от нашата преувеличена реакция към него, е добре да осъзнаем силната си идентификация със симптомите, когато тя се появи и съзнателно да се освободим от нея. Като разглеждаме главоболието или настинката като като процес, ние ги приемаме като нещо динамично, а не статично и че те не са “наши”, а разгръщащ се процес, който преживяваме. По този начин може да осъзнаем, дори само частично, че това, което си казваме, не е цялата история, но ако продължаваме да вярваме на това, което мислим за болката, сами саботираме ученето и израстването, както и излекуването си.
По Full catastrophe living, Jon Kabat-Zinn
