Д-р Мартин Селиман е един от главните основатели на нова област, наречена позитивна психология. В продължение на много години той и колегите му от Университета в Пенсилвания и от други места изучават разликите в здравето между хора, които са идентифицирани съответно с базисна оптимистична или песимистична нагласа в мисленето по отношение на защо им се е случило нещо. Тези две групи хора имат много различни начини, по които си обясняват защо им се е случило нещо “лошо” (като природно бедствие (наводнение или земетресение), лично поражение или пречки (загуба на работа или отхвърляне от човек, когото харесваш), болест, нараняване или друго стресиращо събитие).

Някои хора са песимисти в начина, по който си обясняват защо им се е случило нещо негативно. Този модел включва да обвиняваш себе си за нещо лошо, което е станало, да си мислиш, че то ще трае дълго и че ще засегне много различни аспекти от живота ти. Моделът се определя от д-р Селиман като “вината е моя, ще продължи вечно и ще засегне всичко, което правя”. В крайните си варианти той отразява човек, който е силно депресиран, безнадежден и изключително тревожен. Някои хора разглеждат този режим на мислене като катастрофален.

Един оптимист, който преживее същото събитие, ще го приеме напълно различно. Хората с оптимистична нагласа обикновено не се обвиняват за лошите неща, които им се случват, а ако го направят по принцип ги разглеждат като моментни събития, които ще бъдат разрешени. Те разглеждат негативните неща като ограничени във времето и в последствията си. С други думи те се фокусират върху конкретните последствия на събитието, а не правят глобални изводи и проекции, които ненужно раздуват нещата. Този подход може да бъде обобщен като “ами, този път не се получи, но ще измисля нещо, ще променя някои неща и следващия път ще стане”.

Д-р Селиман и колегите му са доказали, че хората с крайно песимистична нагласа са със значително повишен риск от депресия, когато се сблъскат с негативно събитие, в сравнение с тези с по-позитивно мислене. При песимистите по-често се наблюдават и физически симптоми, както и промени в хормоналния и имунния статус, които предразполагат към развиване на заболяване след негативно събитие.

Крайният извод на д-р Селиман в резултат от неговите изследвания е, че повишеният риск от заболяване е тясно свързан с начина, по който разглеждаме и мислим за това, което ни се случва. Един крайно песимистичен начин на мислене има особено токсични последствия. Един оптимистичен подход от друга страна притежава защитен ефект срещу депресия, болест и ранна смърт.

По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn