Хората, които притежават силна воля и са се реализирали, често имат излъчването на неуязвими, че не могат да се чувстват неадекватни или несигурни или да бъдат наранени. Това освен че е илюзорно, обикновено е много изолиращо и нанася както на тях, така и на другите голяма болка. Въпреки че подобен имидж на човека-скала изглежда примамлив, той лесно може да ви откъсне от истинските ви чувства. По този начин гръбнакът на едно семейство или всеки човек с власт може лесно да попадне в позиция на изолация.

Това важи и за опитните медитатори. Ако започнем да се държим като неуязвими, държащи всичко под контрол, нереактивни, трябва да спрем и да помислим отново. По този начин обикновено сами спираме собственото си развитие без дори да го осъзнаваме. Всички имаме емоционален живот и ако решим да се откъснем от него го правим на наша собствена отговорност.

Когато усетим, че започваме да изнасяме лекции за медитацията, в които възхваляваме себе си и силата си, е добре да се запитаме дали всъщност не бягаме от някаква уязвимост, болка или страх, които носим. Ако в действителност сме силни, няма никаква причина да го доказваме на другите.

Изисква се много сила, за да чувстваш, дори да плачеш, да нямаш мнение по всеки въпрос, да съчувстваш на другите.

Тайната е, че това, което изглежда като слабост, обикновено крие сила. А това, което изглежда като сила, обикновено крие слабост.

Опитай: Експериментирай да бъдеш мек, когато ти идва да си рязък, да си щедър, когато искаш да задържиш нещо, да се отвориш, когато импулсът ти е да се затвориш емоционално. Позволи си да чувстваш това, което чувстваш, било то болка или тъга. Освободи се от необходимостта да поставяш етикети на всичко. И най-вече вярвай в най-голямата си сила – да присъстваш, да си буден.

По Wherever You Go, There You Are, Jon Kabat-Zinn