Роланд Грифит се опитвал да медитира, но не успявал. Когато сядал за няколко минути, те му се стрували като часове, които се разтягали агонизиращо пред него. Накрая изпитвал единствено фрустрация и решил да се откаже. Нямало да се върне към медитацията цели двайсет години, когато щял да опита отново и да открие нещо съществено – за себе си и за всички.

Роланд изградил успешна кариера в областта на академичната психология. Той станал водещ професор в университетската болница Джон Хопкинс в Мериленд – една от най-добрите академични институции в света. Когато се срещнах с него, той беше една от най-уважаваните в международен план личности в областта на употребата на стимуланти и особено на кофеин. Той сподели, че за да се издигне до тази позиция е живял дълги години на ръба на работохолизма.

Въпреки че кариерата му се развила добре, той през цялото време имал чувството, че нещо му липсва. Започнал да си спомня за провалените си опити да медитира, без да разбира защо. В неговата област било вид ерес да се замисляш за дълбокия вътрешен Аз. Той бил специалист в област на психологията, която разглежда тези въпроси като хипи щуротии и в никакъв случай като нещо, за което сериозните академични психолози трябва изобщо да мислят. Но “за мен е доста очевидно, че има нещо изумително в методологията на медитацията, фокусирана от хиляди години върху изследването на по-дълбоките преживявания на ума, Аза, съзнанието – каквото и да ознава това.”

Той имал приятел, който редовно ходел в ашрам (като духовен ритрийт) в Ню Йорк, за да медитира в група и един ден Роланд го помолил да отиде с него. Този път той открил, че в края на краищата може да медитира. Като продължил да практикува ден след ден той установил, че “този вътрешен свят започна да се отваря – и аз самият започнах да се отварям. Бях като омагьосан.” Хората, които срещал и които медитирали с години, изглеждали сякаш имат някакво духовно измерение към живота си, което им носело реална полза по много различни начини. Изглеждали по-спокойни, по-щастливи и по-малко тревожни. Роланд започнал да усеща, че съществуват измерения на собствения му характер, – а и на този на всеки човек, – които е пренебрегвал през целия си живот и които не са добре изследвани от учените.

Превод на избрани откъси от Lost Connections, Johann Hari