При медитацията не съществува една “правилна” поза и общо взето всяка позиция на тялото може да бъде подходяща. Въпреки това най-разпространени са седящата и лежащата поза, но можем да медитираме и докато ходим или дори тичаме, както и докато стоим прави. Позата не е толкова важна, колкото какво прави съзнанието и умът.

Седящата поза – като планина, е класическа и е много подходяща за начинаещи. Особено ако човек е седнал на пода, изправил е добре гърба си и се е вглъбил в себе си, веднага можем да разберем, че той медитира. Много помага когато медитираме в седяща позиция да си представяме, че сме като планина – достойни, стабилни, присъстващи. Планината е архетипен символ в повечето култури и се свързва с мъдрост, сила и възраждане. Докато медитираме в поза планина може да извикаме в съзнанието си образа на любима планина, с която усещаме връзка и да си представим как я олицетворяваме.

Друга много подходяща поза за медитация е лежащата. Тя е особено удачна, когато работим с техниката скенер на тялото или при медитация за по-дълбок и качествен сън. Лежащата поза предразполага към пълно и дълбоко отпускане на тялото и ума, като опасността тук е, че лесно можем да задрямаме или заспим, особено ако сме преуморени. Когато медитираме в лежаща поза можем да си представим образа на езеро и качествата на водата, която хем е нежна, хем с постоянството си разрушава твърдия камък. Свойствата на водата да заема най-ниските места, да отскача при удар и да отразява това, което е. Нека съзнанието ти стане като повърхността на спокойно езеро, което отразява всичко, което се появява.

Понякога болката или гнева, които носим, са толкова големи, че не можем да си представим да седим или лежим и да медитираме. В такъв случай можем да опитаме с ходене или с бягане. И отново – не е толкова важна позата, колкото състоянието на съзнанието и ума. Ако решим да медитираме, докато ходим или бягаме, не трябва да имаме за цел да отидем някъде. Самото движение трябва да е равномерно, да ни дава опора, върху която да се съсредоточим, точно както при седящата или лежащата поза следваме дишането. Можеш ли да бъдеш с всяка крачка такава, каквато е? С всяка глътка въздух?

Можем да медитираме и изправени. В този случай е много подходящ образът на дървото – стабилно, с корени дълбоко в земята, достойно извисено и присъстващо. Може леко да залюлееш тялото си встрани, както едно дърво се люлее от поривите на вятъра. Опитай да медитираш в тази позиция докато си сред дървета в парка, гората, на село или сред природата. Затвори очи и усети присъствието на най-близкото до теб дърво. Усети как то е свързано с всичко наоколо.

Експериментирай, за да откриеш какво работи за теб. С Медита.бг.