В някаква степен способността ни да се справяме със стресиращи събития зависи от тяхната сила и интензивност. В единия край на спектъра са събития, които са в състояние да унищожат живота ни, независимо от това как ги възприемаме. Примери за подобни събития са излагането на високи нива на токсични химикали или радиация или да те обстрелват с куршуми.

В другия край са събития, които ни влияят, но които почти не забелязваме. Като пример можем да дадем земното притегляне, смяната на сезоните или времето. Ние изобщо не забелязваме силата на земното притегляне, освен ако не ни се налага да работим прави върху бетонен под в продължение на часове. Обикновено гравитацията е най-малкият от проблемите ни, но е добър пример, че

стресът не е нито добър, нито лош, а просто естествена част от живота.

При събития по средата на спектъра основното правило при преживяването на психологически стрес е, че

начинът, по който виждаме едно събитие и начинът, по който се справяме с него, е определящ за нивото на стрес, което ще изживеем субективно.

Всеки човек има възможността да повлияе върху баланса между вътрешните си ресурси за справяне със стреса и стресиращите събития, които са неразделна част от живота. Вместо да импровизирате всеки път, когато се сблъскате със стресиращо събитие,

може да си изградите начин, по който да реагирате на промяната по принцип, на проблемите по принцип и на натиска по принцип.

Главното е на първо място да забележим кога сме подложени на стрес.

При експерименти с животни учените са установили, че наличието на ефективни варианти за действие значително намалява нивото на субективно изживения психологически стрес. Чувството за контрол – и при животните, и при човека, – се оказва основен психологически фактор за превенция на болести, причинени от стрес.

По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn