Когато започнем да медитираме, скоро забелязваме, че непрекъснато оценяваме нашите преживявания, сравнявайки ги с предишни или ги измерваме по някакви стандарти, които сме си създали, най-често от страх. Страх, че не сме достатъчно добри, че ще ни се случат лоши неща, че хората ще ни наранят и т.н. Но това ни кара да гледаме на света през замазан прозорец – пречупваме нещата през призмата на това е добро за мен или не е добро за мен и дали отговаря на моите разбирания или философия или не. Ако е добро за мен, ми харесва. Ако не е добро – не ми харесва.

Докато медитирате се вслушайте във вътрешния си монолог. Какво си казвате? “Не ми се получава.” “Вчера стана, но днес не ми се получава.” “Боли ме коляното.” “Ску-ка.” Целият този шум е като раница, претъпкана с камъни, която ни дърпа надолу. Представете си какво би станало ако просто я оставим и се потопим в преживяването. Това би било истински покой, истинско освобождение.

Медитацията означава да култивираме неосъдително отношение към всичко, което се появява в ума, каквото и да е то. Без това условие ние не практикуваме медитация. Това съвсем не означава, че оценяването ще спре. В природата на ума е да мисли, да сравнява и да дава оценки.

Когато медитираме ние просто наблюдаваме какво се появява в ума или в тялото ни и го разпознаваме без да го заклеймяваме или следваме. В медитацията ни интересува директния контакт със самото преживяване – вдишване, издишване, чувство, звук, импулс, мисъл, усещане, съждение. Оставаме отворени и наблюдателни за възможността да започнем да осъждаме или да окачествяваме някои съждения като добри или лоши.

Да сме неосъдителни не означава да не знаем как да се държим в обществото или че всичко, което някой прави, е редно. Това означава да имаме по-голяма яснота в живота си, да сме по-балансирани и ефективни, по-етични в действията си и да знаем кога попадаме във водовъртеж от харесване и нехаресване, което ни отдалечава от света и от чистотата на собствената ни същност. Именно харесването и нехаресването несъзнателно подхранват поведенческите звисисимости във всички сфери на живота ни. Когато сме в състояние да забележим и назовем семената на алчността и желанието, които ни карат да преследваме нещата или резултатите, които харесваме, и семената на избягването и омразата, които ни карат да бягаме от нещата, които не харесваме, това ни кара да спрем за момент и ни припомним за съществуването на тези сили, които действат в ума ни в една или друга степен общо взето през цялото време. Те притежават хронична и устойчива токсичност, която ни пречи да видим нещата такива, каквито всъщност са и да мобилизираме действителния си потенциал.

Превод със съкращения по Wherever You Go, There You Are, Jon Kabat-Zinn