Опитите с животни във връзка със стреса разкриват крайната токсичност на заучената безпомощност (състояние, в което си мислим, че всичко, което правим, е без значение). Но ако безпомощността може да се научи, то тя може и да се отучи – поне от хората. Дори ако сме лишени от възможността за външни действия, които биха имали някакъв ефект при определени крайно стресиращи обстоятелства, винаги разполагаме с безкрайни вътрешни психически ресурси, които ни правят ангажирани и ни дават някакво чувство за контрол, което от своя страна ни пази от безпомощност и отчаяние.

Изследователите на стреса Ричард Лазарус и колегата му Сюзан Фолкман предлагат нов начин, по който може да се гледа на стреса – като транзакция между човека и неговата заобикаляща среда. Лазарус дефинира психическия стрес като “определена връзка между човека и средата, която се оценява от човека като изтощителна или изчерпваща ресурсите му и застрашаваща добруването му”. Това е изключителен подход, защото обръща внимание на относителността и на критичната роля на оценката и съзнателния избор. Той дава и теоретична база на съзнателността – да присъстваме с това, което се появява в настоящия момент, да го оценяваме и да избираме мъдро отношението си към него. Дефиницията на Лазарус обяснява защо едно събитие може да бъде по-стресиращо за един човек, отколкото за друг, който разполага сповече ресурси. Тя подчертава и ключовото значение, което отдаваме на дадено събитие, нашата перспектива като цяло, което определя дали ще определим нещо като стресиращо или не.

Това е изключително добра новина, защото обикновено при всяка ситуация има много начини тя да бъде разгледана и различни потенциални начини за справяне с нея. Има много неща, които можем да направим, за да напълним нашата “банкова сметка” от вътрешни ресурси предварително, което от своя страна ще ни помогне да се справим с крайно стресиращи събития, когато те неизменно настъпят. Да отделяме ежедневно време за медитация и да действаме съзнателно през целия ден, е определено един от начините да попълваме тази сметка.

Съзнателността е едновременно нищо специално и невероятно специална, напълно обикновена и напълно необикновена, всичко това едновременно.

От транзакционна перспектива начинът, по който разглеждаме, оценяваме и измерваме проблемите си, е определящ за начина, по който реагираме и за количеството дистрес, което преживяваме. Това ни дава много повече влияние върху нещата, отколкото си мислим. Като променим начина, по който виждаме връзката си с проблемите, ние всъщност се разширяваме и променяме степента, в която те изчерпват ресурсите ни или застрашават добруването ни.

Можем да станем по-устойчиви на стрес ако инвестираме в собствените си ресурси и подобрим общото си физическо и психическо състояние (например чрез редовни упражнения, медитация, качествен сън и чрез дълбоката връзка на междуличностната интимност – ако трябва да изброим четирите най-важни направления), по време на периоди, когато не сме прекомерно натоварени или изчерпани. Това е нашата собствена биологична и психическа “банкова сметка”, от която можем да теглим необходимите ресурси при някои случаи и да влагаме при други. Това се има предвид с фразата “здравословен начин на живот”. Нашите ресурси за комбинация от вътрешни и външни сили и подкрепа, които ни помагат да се справяме с непрекъснато променящите се събития. Любящо и подкрепящо семейство, приятели, членство в групи, на които държиш, са примери за външни ресурси. Вътрешните ресурси включват степента ви на увереност, че можете да се справяте с проблеми и предизвикателства от всякакъв вид, какво смятате за себе си като човек, как разглеждате промяната и какво считате за възможно, религиозните ви вярвания, увереността ви, че можете да се справите със специфични, а не с общи предизвикателства, както и нивото ви на устойчивост на стрес, интегритет и доверие към другите. Чрез практикуване на съзнателност всички те могат да бъдат засилени.

По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn