Най-добре се справят със стреса хора, които са устойчиви или които притежават силен вътрешен интегритет. Те разглеждат живота като предизвикателство, живеят пълноценно всеки един момент и имат активна позиция към случващото се, което им помага да упражняват смислен контрол. Хората със силен интегритет вярват, че животът е познаваем, управляем и има смисъл, което им дава мощни вътрешни ресурси. С подобна нагласа е по-малко вероятно да се почувстват изчерпани или заплашени от събития от някой, който не разполага с всички тези ресурси.

От друга страна ако реакциите ни към нещата обикновено са замъглени от страх, безнадеждност, гняв, от алчност или недоверие, от страх от загуба или предателство, действията ни най-вероятно ще създадат допълнителни проблеми и ще ни закопаят още по-дълбоко в дупка, излизането от която ще изглежда все по-невъзможно. Това може да ни кара да се чувстваме уязвими, затрупани и безнадеждни.

Според Лазарус ако нещо е психологически стресиращо, значи го възприемаме като заплаха. Има много случаи, в които не осъзнаваме, че връзката ни с нашата вътрешна или външна среда изчерпва ресурсите ни, въпреки че е факт. Например начинът ни на живот може да подкопава здравето ни, изтощавайки ни физически или ментално дори без да го осъзнаваме. Освен това нашите негативни нагласи и вярвания за нас и другите и за това, което е възможно, могат да ни пречат да израстваме, да се лекуваме или да гледаме на нещата с мъдрост и яснота. Подобни негативни нагласи обикновено са неосъзнати – но не е задължително да бъде така.

Тъй като оценката на нещо или нейната липса имат ключова роля за способността ни да реагираме адекватно на промяна, болка или заплаха, най-важното при стреса е да осъзнаем какво преживяваме. За целта е необходимо да култивираме умението да разглеждаме нещата в контекст. По този начин ще започнем да си даваме сметка за взаимозависимости и отношения и ще започнем да получаваме обратна връзка. Така ще успеем да видим житейската си ситуация по-ясно и да осъзнаем автоматичните си реакции при трудни ситуации. Този подход ни освобождава от хватката на неосъзнати вярвания и емоционални схеми, които блокират израстването ни.

Важно е да помним, че проблемът не е толкова в стресиращите събития в живота ни, а как ги разглеждаме и какво правим с тях, каква е връзката ни с тях, което определя тяхната сила. Ако променим начина, по който ги виждаме и по който реагираме, драматично ще понижим нивата на стрес, както и краткосрочните и дългосрочните последствия от него върху нашето здраве и благоденствие.

По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn