- Видове медитации (9)
- Медитационни техники (2)
- Медитация за начинаещи (4)
- Съвети за Медитации (26)
- Медитации за деца август 13, 2021
- Как да превърна медитирането в навик? април 19, 2021
- Реактивност при стрес март 17, 2021
- Приложението Медита.бг февруари 11, 2020
- Медитация и проблеми със съня януари 23, 2020
- Работа със симптоми – да се научим да слушаме тялото си ноември 15, 2019
- Работа с физическа болка ноември 15, 2019
- Съвети за съзнателно хранене юни 4, 2019
- Съзнателно хранене май 17, 2019
- Хранене и здраве май 1, 2019
Всеки знае какво означава стрес и го е преживял под някаква форма. Но стресът има различни нива и източници. Всеки от нас има уникална представа и преживяване за стрес, които се променят с времето, но основният модел остава един и същ. Стресът действа на различни нива – физиологично, психологическо и социално, които освен това си взаимодействат помежду си. Това повлиява и вариантите, които човек има, за посрещане и решаване на стресиращи ситуации.
Терминът “стрес” е популяризиран за пръв път от д-р Ханс Селие през 50-те години на ХХ век, който прави експерименти с животни, които са ранени или поставени в необичайни или екстремни ситуации. В съвремието използваме думата стрес, за да опишем разнообразните видове натиск, на които сме подложени. За съжаление не винаги е ясно дали думата обозначава стимула (това, което причинява стрес) или реакцията.
Д-р Селие избрал да обозначи с думата “стрес” реакцията. Според него стресът е отговорът на нашия организъм (тяло и ум) на стресиращо събитие, което преживяваме. Това, което ни стресира, може да бъде както външно събитие, така и вътрешно – като мисъл или чувство.
Д-р Селие изследвал вътрешните и външните фактори, които причиняват заболяванията и установил, че болестите могат да възникнат от неуспешни опити да се адаптираме към стресиращи обстоятелства.
“Същественото е, че високите нива на стрес (предизвикани от продължително гладуване, тревожност, умора или студ) могат да унищожат защитните механизми на тялото…. В повечето случаи заболяванията не се дължат на самите бактерии, нито на на нашите адаптивни реакции сами по себе си, а по-скоро на неадекватността на нашите реакции срещу бактериите.”
Геният на д-р Селие се крие във фокусът върху неспецифичността на реакцията при стрес. Според него най-интересното нещо при стреса е, че организмът дава обща физиологична реакция в опит да се справи с изискванията и натиска, който преживява. Той го нарекъл синдром на общата адаптация и го разглеждал като начин, по който организмите могат да запазят своята жизненост или дори живот в лицето на опасности, травми и промени. Според него стресът е естествена част от живота, която не може да се избегне. Стресът изисква организмът да се адаптира, ако иска да оцелее.
По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn