Не-правенето няма нищо общо с това да си пасивен или мързелив, дори напротив. Изисква се кураж и сила, за да се постигне не-правене и в тишина, и в активност. Не е и никак лесно да отделяш време всеки ден за не-правене или за медитация, която е негов синоним.

Динамичните хора не трябва да се чувстват застрашени от идеята за не-правене. Ако отделят време за него, те с изненада ще открият, че ще започват да вършат повече неща, при това по-качествено. Не-правенето означава да оставиш нещата да бъдат такива, каквито са и да се разгърнат по естествен начин. Това може да изисква огромно усилие, но то е грациозно, посветено, “усилие без усилие”, “действие без извършител”, което се гради цял един живот.

Подобни моменти можем да наблюдаваме в изкуството и спорта на най-високо ниво и те буквално спират дъха ни. Когато изпълнението отива отвъд техниката, отвъд усилието, отвъд мисленето. Това са мигове на истинска магия, които ни карат да мечтаем и ние да почувстваме подобна грация и хармония в собствения си живот.

Можем да започнем да култивираме не-правене още от днес с осъзнатост, че това често отнема цял един живот. Както и да приемем, че навикът на правенето е толкова силен, че обикновено се изисква значително усилие да започнем да практикуваме не-правене.

Медитацията е идеалният пример за не-правене. Когато медитираме, ние не се опитваме да направим нещата по-добри или да ги правим по-добре. Ние осъзнаваме и приемаме, че те вече са съвършени точно такива, каквито са. Присъстваме в настоящия момент, усещайки неговата чистота и свежест и потенциала му да роди следващия момент. Виждаме колкото се може по-ясно, знаем толкова, колкото знаем, действаме, заемаме позиция, рискуваме. Наблюдаваме как времето тече.

По текстове на Джон Кабат-Зин