Нашите обичайни и автоматични реакции на стресорите в живота ни (и особено ако те са неадаптивни) определят количеството стрес, което преживяваме. Обикновено тези автоматични реакции са неосъзнати, например когато възприемаме ситуации, които не са животозастрашаващи, като такива. Това неминуемо води до повече стрес и до повече проблеми.
Когато не можем да видим и оценим ситуацията ясно и обективно, не можем да подходим с отворено съзнание и да намерим креативни решения, нито да изразим емоциите си и по този начин се лишаваме от бленувания вътрешен мир.
Стресорите могат да бъдат както външни (като околна среда, времето, социални, икономически, политически и т.н.), така и вътрешни – като негативни и натрапчиви мисли и чувства. Те могат да се делят и на хронични – като някакъв хроничен медицински проблем, така и на остри – като краен срок, някакъв инцидент и т.н. При острите стресори най-добрият подход е спринтът, да решим бързо проблема, докато хроничните изискват планиране и маратонска нагласа.
При състояние на стрес се активират нашата амигдала, хормоните на стреса, автоматичната нервна система и лимбичната система. В подобни ситуации ние реагираме с две основни стратегии – бий се или бягай и това е един съвършен механизъм, който да подсигури нашето оцеляване в животозастрашаващи ситуации.
Проблем възниква, когато не можем да контролираме или модулираме този механизъм и той започва да се включва произволно в неживотозастрашаващи ситуации и стане хронично активиран. Често причина за това е социалният стрес, свързан с това как другите ни възприемат, с чувството за срам, с отхвърлянето, с негативните мисли за себе си. Всичко това е свързано с негативни последици за нашето физическо и психично здраве, с промени в гените и с по-бързо остаряване.
Затова е ключово да осъзнаем момента, когато се включва реактивността ни при стрес и съзнателно да я модулираме. Не винаги е добре да вярваме на мислите и чувствата си, както и да приемаме нещата прекалено лично.
Обикновено стресът идва под формата на заплаха (истинска или въображаема) към нашия социален статус, нашето его, нашите вярвания и желанието ни да контролираме нещата.
Добре е да се замислим и ако сме склонни да реагираме неадаптивно към стреса. Примери за това са:
- да отричаме, че сме стресирани;
- работохолизъм – дали всъщност не избягваме да прекарваме време със семейството си?
- хиперактивност – липса на почивка и желание да обмислим нещата;
- употреба на алкохол;
- злоупотреба с храна;
- употреба на лекарства и наркотици.
Всички тези стратегии могат да ни дадат някакво облекчение в краткосрочен план, но носят повече стрес и проблеми в дългосрочен. Обикновено създават зависимости и зацикляне в проблема. Това отново води до неблагоприятни промени в генома и до отключване на различни заболявания.
По Full Catastrophe Living, Jon Kabat-Zinn
Снимка: pixabay.com
